Десислава    Панталеева е икономист, специалист с професионален опит в сферата на финансите в здравеопазването, с две магистратури по „Финанси“ и „Здравен мениджмънт“. От създаването на здравната каса работи в институцията, като последните 12 г.  на ръководна позиция. Член на ПП ГЕРБ от 2007 г., областен организационен секретар на ЖГЕРБ за област Плевен.

Управленският мандат 2021 – 2025 г. ще се развива във време на световни предизвикателства и кризи. Пандемията ще продължи да застрашава живота и здравето ни. Здравната, икономическата и социалната нестабилност ще създават все по-голям потенциал за разделение, а това ще е основа за остро политическо противопоставяне. Ще са нужни бързи и адекватни решения.

В този контекст, една от основните политически задачи на ГЕРБ през следващия управленски мандат ще бъде: Преодоляване на здравната криза и изграждане на ефективно здравеопазване

Успяваме да управляваме здравната криза и сме убедени, че ще я преодолеем с възможно най-малки щети. Въпреки огромния натиск, българската здравна система удържа и се справи значително по-добре отколкото в други европейски страни. Пандемията напомни на обществото колко важна е системата за обществено здраве и същевременно показа еднозначно, че освен големи инвестиции в нея са необходими и още реформи. Нашата визия е:

  • Гарантиране на финансова стабилност и обезпеченост на здравната система чрез:
  • запазване на здравноосигурителния модел и надграждането му с доброволни здравноосигурителни фондове, които да дофинансират системата, като се създадат правила и възможности за доброволно доплащане на допълнителни услуги, в т.ч и чрез  доброволните здравни фондове за дейности извън обхвата на финансираните от държавата;
  • гарантиране на устойчив ръст по бюджета на НЗОК с цел стабилност на системата на задължителното здравно осигуряване. Осъвременяване на вида и обхвата на дейностите от основния пакет в посока разширяване обхвата и засилване ролята на профилактиката на хроничните незаразни, социалнозначимите заболявания и др. с цел превенция.
  • Продължаване изграждането на Национална здравна информационна система:
  • надграждане на електронното здравеопазване в медицинските изделия, храни и помощните средства, заплащани от държавата;
  • изготвяне на електронен протокол /освен електронна рецепта/, който да замени рецептурната книжка и всички здравни документи на хартиен носител;
  • електронни направления, медицински документи, в т.ч амбулаторни листове, история на заболяването, медицински изследвания и др. за всички сфери на медицината и за всички изпълнители на медицинска и дентална помощ и аптеки; надграждане на пациентското досие с всички данни за лечението и резултати от изследванията, независимо дали са в обхвата на задължителното здравно осигуряване;
  • медицински регистри с приоритет на тези за социално значими заболявания;
  • усъвършенстване въвеждане на електронната система за медицинска експертиза, интегриране с Националната здравно информационна система и системата за регистрация на временната неработоспособност;
  • усъвършенстване системата за регистриране на ваксинирани лица, за ваксини срещу COVID-19 с данни за всички видове ваксини и възможности за проследяване състоянието на пациента като част от здравното досие;
  • надграждане на електронната система за установяване на недостиг на лекарствени продукти и за проследяване движението им в страната;
  • усъвършенстване на електронната система за централизирана търговия на лекарствени продукти за болничната система с цел постигане гарантирани доставки;
  • надграждане и интегриране на Националната система за борба срещу COVID-19 към Националната здравно-информационна система;
  • интегриране на всички участници в здравната система към Националната здравно-информационна система.

 

В контекста на всичко казано до тук, искам да подчертая, че Плевен е университетски град, с добра обезпеченост с лекари, с водещи високотехонолични лечебни заведения за болнична помощ, предоставящи на пациентите качествена услуга. В договорените със Здравна каса дейности по клинични пътеки имаме целия спектър от медицински услуги, гарантирани от основния пакет дейност, в това число –роботизирана хирургия, „гама нож“, ПЕТ-скенер и др. Ето защо болниците ни се превърнаха в притегателен център за лечение на хора от цялата страна. Традиционно около 60% от преминаващите през лечебните заведения пациенти са от други здравни райони, което означава, че Плевен вече е център за медицински туризъм. Необходимо е партньорство между институциите и надграждане за постигане на водещото място на Плевен в картата на здравеопазването.