Проф. д-р Димитър Господинов, дмн – е специалист по кожни и венерически болести (1990 г.) Член на български и чуждестранни дружества. Председател на Държавна изпитна комисия за придобиване на специалност в медицината (2010 и сега). Асистент, старши и главен асистент (1986 – 2006), доцент (2007 – 2012) и професор (след 2013) по дерматология и венерология. Ръководител на Катедра по кожни и венерически болести в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен. Автор и съавтор на 170 научни публикации – 2 дисертации, 4 монографии (1 в България, 1 в Белгия и 2 в САЩ), 38 публикации  в чужбина и 126 в страната. Семеен с две деца и 4 внуци. Той е четвърти в листата на ГЕРБ – СДС – Плевен за кандидати за народни представители от гражданската квота.

Световната здравна организация (СЗО) определя здравето като “състояние на пълно физическо, умствено и социално благоденствие, а не непременно отсъствие на заболяване или слабост.” През 2012 г. всички държави членки на Европейския регион на СЗО приемат нова обща рамка за политики – “Здраве 2020”, като за периода до днес с поетите ангажименти ПП ГЕРБ затвърждава своята отговорност за гарантиране на правото на здраве независимо от етническа принадлежност, пол, възраст, социално положение или платежоспособност.

Основна стратегическа цел в сектор „Здравеопазване“ е била и остава подобряването на здравето на нацията – непреходна, дългосрочна цел, постигането на която изисква усилия за удължаване продължителността на живота, намаляване коефициента на преждевременната смъртност, намаляване на заболеваемостта от хроничните социално-значими заболявания и подобряване качеството на живот на хората. Успешното реализиране на тези цели зависи от кадровата осигуреност на здравната система и финансовата обезпеченост на сектора. За да се постигнат устойчиви резултати в бъдеще е нужно подобряване и модернизиране условията на труд, усъвършенстване качеството на здравните дейности с включване на модерни лабораторни и терапевтични технологии, удовлетвореност на заетите в здравния сектор чрез достойно заплащане.

В следващия мандат ГЕРБ си поставя нелеката задача да продължи да изгражда съвременно здравеопазване, на базата на постигнатите до тук резултати, а именно:

  • Равномерно разпределение и кадрово обезпечаване с лекари от всички специалности и професионалисти по здравни грижи; осигуряване на достъп до пълния обем базови здравни дейности;
  • Оптимизиране на медицинското образование чрез осигуряване на целеви стипендии, на системата за следдипломно обучение и наредбата за специализация за придобиване на специалност в медицината с акцент върху специалностите с недостиг на кадри.
  • В края на мандата в публичния сектор средното брутно месечно възнаграждение на лекар в страната да достигне 3 средни брутни работни заплати; на професионалист по здравни грижи 2 средни брутни работни заплати в публичния сектор. Да бъде постигнато съотношение на възнагражденията лекар, професионалист по здравни грижи и санитар/болногледач 3:2:1.

Пандемията от COVID-19 постави здравеопазването ни в нова, изключително трудна и непозната ситуация и дейностите по овладяване и проследяване на пандемията остават приоритет и в следващия мандат. Въпреки огромния натиск, българската здравна система удържа и се справя признато по-добре отколкото в други европейски страни. Успешното управление и контрол на здравната криза убеждава, че е възможно тя да се преодолее с по-малки щети. Същевременно, пандемията напомни на обществото колко важна е системата за обществено здраве и същевременно показа, че освен големи инвестиции необходими са и още реформи. В тази връзка стремежът би трябвало да е към:

  • подготовка на системата за реакция при кризи с правила и протоколи за предпазване, лечение, наблюдение, и взаимодействие между институциите;
  • разширяване възможностите на здравната система за работа в пандемия;
  • изпълнение на ваксинационния план на населението;
  • осигуряване програма за консултиране, продължително лечение и рехабилитация на преболедували пациенти;
  • оптимизиране работата на държавните лечебни заведения за рехабилитация, които участват в лечението на пациенти с остатъчни здравословни проблеми след прекарана инфекция.

 

Дали всичко това е изпълнимо – определено да. И много по-лесно би могло Пандемията от COVID-19 постави здравеопазването ни в нова, изключително трудна и непозната ситуация и дейностите по овладяване и проследяване на пандемията остават приоритет и в следващия мандат. Въпреки огромния натиск, българската здравна система удържа и се справя признато по-добре отколкото в други европейски страни. Успешното управление и контрол на здравната криза убеждава, че е възможно тя да се преодолее с по-малки щети. Същевременно, пандемията напомни на обществото колко важна е системата за обществено здраве и същевременно показа, че освен големи инвестиции необходими са и още реформи. В тази връзка стремежът би трябвало да е към:

  • подготовка на системата за реакция при кризи с правила и протоколи за предпазване, лечение, наблюдение, и взаимодействие между институциите;
  • разширяване възможностите на здравната система за работа в пандемия;
  • изпълнение на ваксинационния план на населението;
  • осигуряване програма за консултиране, продължително лечение и рехабилитация на преболедували пациенти;
  • оптимизиране работата на държавните лечебни заведения за рехабилитация, които участват в лечението на пациенти с остатъчни здравословни проблеми след прекарана инфекция.

 

Дали всичко това е изпълнимо – определено да. И много по-лесно би могло да се постигне ако се намери консенсус между всички парламентарни сили в името на здравето на нацията.